Влади Въргала: Не съм от БСП, но децата ни да учат за джендъри е недопустимо! Ще гласувам за човека, който успява да се справи с кризите в държавата
Последвайте ни в Google News Showcase
Любимецът на публиката Владислав Карамфилов – Влади Въргала, се включи в Инициативния комитет на БСП за провеждането на референдум „срещу влизането на джендър идеологията в българските училища“. Знаменитият актьор винаги живо се е интересувал от политическите турбуленции в държавата и винаги е изразявал публично активната си гражданска позиция. Той разкри защо се ангажира с каузата за референдума на БСП, какво е отношението му към Истанбулската конвенция, до какво води политическият хаос в държавата и ще гласува ли на изборите на 2 април.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
В момента Влади играе в три представления. Той гастролира в спектакъла на Търговищкия театър „Когато светът беше шарен“ по разказа на Николай Хайтов с режисьор Надя Асенова и в „Обир“ на Джо Ортън на Разградския театър. Карамфилов продължава с успех да представя в България и най-вече в чужбина хитовия си моноспектакъл „Мемоарите на един Въргал“. В момента подготвя и свои нови проекти.
– Влади, защо решихте да влезете в Инициативния комитет на БСП за провеждането на референдум „срещу влизането на джендър идеологията в българските училища“?
– Темата, която повдига този референдум, е изключително важна за бъдещето на България и кой е инициатор на референдума, не ме интересува. Ако детето ти трябва спешно да бъде оперирано, ще питаш ли „доктора от коя партия е“?! Това е едно от малкото неща, заради които одобрявам съществуването на БСП като политическа партия. Самият факт, че аз съм там, е достатъчен знак, че заради интересите на България ние трябва да загърбваме политическите си пристрастия. Ако наистина ни интересува крайната цел! А не както казва Христо Стоичков – ние, в България, искаме да съборим онова, което друг е построил, и да го построим ние.
– С какво ви провокира темата на референдума?
– В момента либералният Запад с Истанбулската конвенция и неправителствени организации у нас искат, за да нямало дискриминация, да се определи третият пол и джендър идеологията да бъде въведена в образователната система сред българските деца. Това са тези, които искат „да ни оправят живота“, да живеем „по-добре“, в „по-хубав свят“. И откакто вече Тодор Живков не ни е началник, а те са ни началници, искат да ни направят света „по-прекрасен“. А какво се оказа – аз живея в свят, в който почвата е отровена, водата е отровена, храната е отровена, душите са отровени. От доста време те, уж, ни подобряват живота, а всичко става все по-отровно. Не приемам нещата, които ни се налагат императивно, от гледна точка на това, че те се прокарват с една-единствена цел – да продължат да ни противопоставят. Имам приятели, които са с различна от моята сексуална ориентация, и аз ги обичам. В никакъв случай не съм хомофоб. Въпросните организации в момента ни разделят на джендъри и останалите, разделят ни за пореден път. Първо бяхме разделени на комунистически лагер и капиталистически лагер, след това се разделихме на сини и червени, след това ни разделиха на пушачи и непушачи, на ваксинирани и неваксинирани. Сега ни разделят на джендъри и неджендъри. Всички тези либерални инициативи всяват поредното разделение на хората, за да може ние да не обърнем внимание на истинските проблеми. Гладът, войната и алчността са проблемите на света, а не половата принадлежност. Това е провокация, която не обслужва дори тези, от чието име, уж, искат да се наложат превантивните рестрикции. Никой не ограничава и не извършва насилие над хората с различна сексуална ориентация. Не нападам никого, а браня.
Въвеждането на джендър идеологията в училищата е недопустима провокация. В момента никой в училище не е излязъл и не е казал, че ето, задължително момченцето трябва да бъде с момиченцето. Ти можеш да учиш децата на любов, но не да им обясняваш – ама вие може да не сте само такива, каквито мислите, че сте. Затова Инициативният комитет срещу джендър идеологията в училищата се ангажира с много предстоящи разяснителни срещи и беседи, с психолози, с лекари, със специалисти в социалната антропология, с духовници, които ще обяснят крехкостта на детската психология и непоправимите щети, които се цели да ѝ бъдат нанесени. Неслучайно за децата до 18 години родителите носят отговорността. Всички знаят, че един неукрепнал мозък, както го формираш, той така ще се развие. Наркодилърите къде шетат най-често – около училищата…
– Вие имате вече две големи деца. В какъв свят искате да живеят един ден внуците ви?
– Със сигурност в свят, където хората да имат имена, а не цифри. Имена, които завършват на „-ов“ и на „-ва“.
– Досега обаче май не сте се ангажирали публично с кауза на никоя партия. Не се ли опасявате, че сега мнозина може да решат, че симпатизирате на БСП?
– Със сигурност не симпатизирам на БСП. Ако има и най-малката политическа спекула, аз първи ще я изоблича. Дори бих уточнил, че в момента инициативата, свързана с референдума, е забавена умишлено покрай изборите, и то от ръководството на БСП, за да не се свързват участниците в нея като вид PR на партията. Което ѝ прави чест на Нинова! След изборите процесите ще се активизират мощно.
Вече трудно правя разлика между политическите партии, защото абсолютно всички в момента предлагат едно и също. Фиксират се върху едни и същи каузи и програми за решаване на проблемите. Тоест вече няма ясни леви и ясни десни партии. Всички са някакъв вид либерали, говорят за едно и също, и никой абсолютно нищо не довежда докрай. Просто маркират. Използват истинските проблеми като тема, на гърба на която да бъдат избрани и да почнат да менажират бизнеса. Изборите станаха като хазартна игра – на което и число да заложиш, може да спечелиш два-три пъти, ама накрая казиното ти прибира парите…
– При това положение ще гласувате ли на изборите на 2 април?
– Винаги съм гласувал досега, мисля, че само едни избори съм пропуснал – чисто физически бях възпрепятстван. Боря се за това, в което вярвам.
– За какво ще гласувате?
– Гласувам за личности, не за партии и движения. За мен в следсоциалистическия период на България има само един човек, който наистина е успял да овладее процесите в тази държава. А това, че са станали и неща, заради което впоследствие казват – не, той не е съвършен, не го приемам за водещо. Така че винаги гласувам за този човек.
– В държавата вече прекалено дълго цари политическа криза, управляват служебни правителства. Мислите ли, че след изборите на 2 април ще може да бъде съставен редовен кабинет, или наесен пак ще ходим на избори?
– Със сигурност ще се видим наесен пак пред урните. Ако имаш един и същ избор, той не води до различен резултат. И ако пак правиш същото, то е неизбежно. Проблемът са участниците, съдържанието на избора. Избори има, избор нямаш. Така че отново ще ходим на избори, но това не е лошо. Пристрастихме се, явно….
– Но хаосът ще продължи…
– Да, това е целта на всичко. Казах ясно какво ще стане още преди две години, когато започна тази ротация, и то стана. Мога да извадя интервюта, в които ясно казвам това, което мисля, провокиран от логиката, а не от пристрастия. Доста помия се изля върху мен тогава. А сега всичко, което казах, е факт. Просто хората искат да чуват само това, което на тях им харесва, а не подлагат нещата на анализ. В тази държава, а и във всяка една държава от нашия тип нещата може да вървят само тогава, когато най-високо е човек, личност, която може да стисне другите за топките. Тези демократични глупости, че ние всички трябва да решим всичко – ми, няма как да стане.
– Какво е мнението ви за Паметника на Съветската армия – Столичният общински съвет реши той да бъде преместен?
– Мисля следното: в момента къщата ти гори, покривът ти пада, а ти държиш едно огледало и разсъждаваш: на коя стена да го сложа – на тази или на онази. Това е поредният механизъм, с който да бъде отклонено вниманието на хората, да бъдат разединени и да не могат да се съсредоточат върху основното и главното, което е тяхното оцеляване и тяхното щастие, тяхното право на живот.
Когато събаряха Мавзолея на Георги Димитров, беше позорно това, че „лошите“ за една седмица са го построили, а „добрите“ няколко месеца не можаха да го бутнат. Че на всичкото отгоре си излъчваха резила директно по телевизията. Но искам да попитам, когато дойде един американец в София, ти в „Макдоналдс“ ли ще го заведеш да му покажеш какво имаме в България?! Имахме един мавзолей, който можеше да бъде една отличителна забележителност. Бяхме една от малкото държави, които имат мавзолей, а сами го разрушихме. Ние заплюваме историята си. Каквото и да е, Георги Димитров е интернационален герой. Ти можеш да го разобличиш и развенчаеш, анализирайки личността и епохата, подвизите и прегрешенията му. А не да го заличаваш. Когато започнат да се рушат паметници, това означава, че времената са стигнали до вандализъм. Има причина един паметник да е бил построен и той е събуждал някакви духовни, емоционални и национални вълнения у българите. Независимо дали е Паметникът на Съветската армия или друг. Имаме паметник на загиналите американски пилоти, които са хвърляли бомби върху българи... Това е окей, но паметник на загиналите съветски войници не бива да имаме… Тогава, виждате ли, сме били марионетки на Москва. Сега времето е друго и може паметници само на… Или най-простичко казано – по паметниците ще ги познаете! И тук не става дума вече, че Съветската армия ни е освободила. Това е паметник на загиналите руснаци във Втората световна война, на които ти отдаваш почит. Неслучайно онези, които натискат да бъде приета Истанбулската конвенция, са същите участници и в агитацията да бъде разрушен Паметникът на Съветската армия. И още нещо! Изчислете сумата по бутане или преместване на паметника в детски градини и ще разберете за каква идиотщина става дума…
– Казахте, че каузата на българите в момента е да оцелеят, защото много хора мизерстват, особено пенсионерите. Цените продължават да хвърчат в небесата, според вас държавата трябва ли да се намеси поне да се контролират цените на стоките от първа необходимост?
– Това е резултат от политическата ситуация в България, от тази цикличност на избори, от тази безотговорност на партиите. Защото нито служебното правителство има правомощията да управлява по начина, по който постоянното правителство може, нито има парламент, където да бъдат законово регламентирани изключително важни процеси. И вече е факт националната катастрофа. И това ще ви го каже всеки един човек, независимо дали е пенсионер или човек с компания, в която може да има двама работници, може да има, не дай си Боже, и 2 хиляди работници. И това е една от задачите и тя е постигната – ние да сме разорени. Светът е разорен. От същите тези, които искат да въведат в образователната система третия пол. От същите тези, които искат да бутнат Паметника на Съветската армия, от същите тези, които делят хората. Нямаш пол, нямаш раса, нямаш пари… Ти си нищо и никой. Преди бяхме само едно ЕГН, а сега си еволюирал – ти си едно IP….
– Вие лично как се оправяте с трудното ежедневие, с бита и галопиращите цени?
– Абсолютно както всички хора. По нищо не се отличавам от 85% от българското население. Не мърдаш много, не си позволяваш доста неща. В цялата тази ситуация аз нося отговорност за майка ми, която е с инсулт и е абсолютно безпомощна. Аз съм единственото ѝ решение. Синът ми работи, но дъщеря ми е студентка. Длъжен съм да се грижа за нея, както и за снаха ми и двете ми племеннички, които избягаха от Украйна в България. Това са хората, които зависят от моята издръжка. Няма да ме видите по баровете, но ще ме намерите на площада, до масичките за референдума.
